104
| Български
Работа с електроинструмента
Начин на работа
Патронникът
(2)
с работния инструмент се задвижва от
електродвигател през редуктор и ударен механизъм.
Работният процес се разделя на две фази:
завинтване
и
затягане
(ударен механизъм в действие).
Ударният механизъм се включва, когато съпротивлението
на винтовото съединение нарасне и електродвигателят се
натовари. Ударният механизъм превръща енергията на
електродвигателя в равномерни въртеливи удари. При
развиване на винтове или гайки този процес протича об-
ратно.
Претоварване на електродвигателя не е възможно, тъй
като при достигане на номиналното натоварване задвиж-
ването на ударния механизъм се прекъсва.
Пускане в експлоатация
u
Съобразявайте се с напрежението в захранващата
мрежа! Напрежението на захранващата мрежа
трябва да съответства на данните, изписани на та-
белката на електроинструмента. Уреди, обозначе-
ни с 230 V, могат да бъдат захранвани и с напреже-
ние 220 V.
Настройване на посоката на въртене (вж. фиг. A)
С помощта на превключвателя
(7)
можете да сменяте по-
соката на въртене на електроинструмента. Това обаче не
е възможно при натиснат пусков прекъсвач
(5)
.
–
Въртене надясно:
Натиснете превключвателя за посоката на
въртене
(7)
до упор надясно.
–
Въртене наляво:
натиснете превключвателя за посоката на
въртене
(7)
до упор наляво.
Включване и изключване
За
включване
натиснете и задръжте пусковия прекъсвач
(5)
.
За
изключване
отпуснете пусковия прекъсвач
(5)
.
Регулиране на скоростта на въртене
Можете безстепенно да регулирате скоростта на въртене
на електроинструмента по време на работа в зависимост
от силата на натиска върху пусковия прекъсвач
(5)
.
По-лек натиск върху пусковия прекъсвач
(5)
води до по-
ниска скорост на въртене. С увеличаване на натиска на-
раства и скоростта на въртене.
Предварително установяване на скоростта на въртене
С потенциометъра за предварителен избор на оборот
(6)
можете да изменяте скоростта на въртене съобразно кон-
кретната дейност също и по време на работа.
Указания за работа
u
Преди извършване на каквито и да е дейности по
електроинструмента изключвайте щепсела от зах-
ранващата мрежа.
u
Поставяйте електроинструмента на главата на вин-
та/гайката само когато е изключен.
Въртящият се
работен инструмент може да се изметне.
Въртящият момент зависи от времетраенето на ударите.
Максимално достигнатият въртящ момент се получава ка-
то сума от всички ударни въртящи моменти. Максимални-
ят въртящ момент се достига след действие на ударите
3-5 секунди. След този период въртящият момент на за-
тягане се увеличава незначително.
Корпусът на редуктора се нагрява чувствително.
Указание:
Последствията от прекомерното нагряване са
интензивното износване на всички детайли на ударния
механизъм и увеличено потребление на машинно масло.
Продължителността на действие на ударите трябва да се
определя за всеки момент на затягане. Действително пос-
тигнатият въртящ момент трябва да се проверява винаги
с динамометричен ключ.
Завинтвания с твърда, пружинираща или мека основа
Ако при експеримент се измерят достигнатите при после-
дователните удари въртящи моменти и резултатите се на-
несат на диаграма, се получава кривата на въртящия мо-
мент. Височината на кривата съответства на максимално
достигнатия въртящ момент, стръмността показва за как-
во време се достига този въртящ момент.
Вида на кривата на въртящия момент зависи от следните
фактори:
– Якост на винта/гайката
– Вид на подложките (нормална шайба, пружинна шай-
ба, уплътнение)
– Якост на материалите на съединяваните детайли
– Смазване на винтовото съединение
В зависимост от тези фактори могат да се различат след-
ните случаи:
–
Твърдо съединение
се образува при съединяване на
метал с метал и използване на нормални подложни
шайби. След относително кратък период на действие
на ударите се достига максималният въртящ момент
(стръмна крива). Ненужно дългото ударно действие
води единствено до износване на машината.
–
Пружиниращо съединение
се получава при съединя-
ване на метал с метал, но при използване на различни
видове федер-шайби, шпилки или винтове/гайки с ко-
нична форма, както и при използване на удължители.
–
Меко съединение
се получава напр. при съединяване
на метал с дърво или при използване като подложка на
оловни шайби.
При пружиниращо, респ. меко съединение максимално
достиганият въртящ момент е по-малък, отколкото при
твърдо съединение. Също така е необходимо значително
по-дълго време на действие на ударите.
1 609 92A 4PT | (26.10.2018)
Bosch Power Tools
